Политики, насочени към интегриране на проблемите, свързани с околната среда и климата, в общата селскостопанска политика на Европа, не са осъществени, според доклад, публикуван от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).
Докладът на ЕАОС „Състояние на околната среда в Европа“ 2020 г., публикуван в сряда (4 декември), подчертава факта, че почвените, земеделските и горските практики са изправени пред сериозни негативни тенденции в Европа.
Публикуван на всеки пет години, докладът за състоянието и перспективите за 2020 г. обединява всички знания, които е събрала базираната в Копенхаген агенция, относно климата и околната среда в Европа.
Докладът показва, че използването на земята, замърсяването, изменението на климата и инвазивните чужди видове, както и земеделските практики, продължават да оказват сериозен натиск върху природния капитал, а именно световните запаси от природни ресурси като почва, въздух и вода.
Задължителни за екологизиране мерки бяха въведени в реформата от 2013 г. на Общата селскостопанска политика (ОСП), което представлява 30% от бюджета за директни плащания.
Европейската комисия предложи да се увеличи делът на разходите за следващата ОСП, посветен на действията в областта на климата с до 40%, същия процент се съдържаше и в преговорната кутия на финландското председателство.
Диверсификацията на културите и поддържането на постоянни пасища бяха сред мерките, стимулирани в предишната програма за субсидии на земеделските стопанства.
„Но има огромни доказателства, че селското стопанство все още е основната заплаха за биологичното разнообразие и природния капитал в Европа – заради замърсяването на почвата, водата, въздуха и цялостната хранителна система“, казва Ханс Бруинсккс, който наскоро встъпи в длъжност като изпълнителен директор на ЕАОС.
„И така, изводът е, че екологизирането на ОСП не е постигнато“, каза Бруинск, като посочи критичното замърсяване с азот в райони като Холандия като ясен показател, че по-екологичното земеделие не се е случило.
Хранителна (и почвена) политика
Ерозията на почвата, заедно с основните форми на валежите /основните форми на валежи включват ситен дъжд, силни валежи, сняг , суграшица и градушка/ ще окажат сериозно влияние върху пшеницата и други култури в няколко области на Европа, според Бруинсккс.
Това ще окаже въздействие и върху стойността на земеделските земи, върху жизнеспособността на тези райони и върху целия икономически сектор в цяла Европа, който не се ограничава до средиземноморския регион, наскоро засегнат от екстремно време.
По-специално, земята и почвата са подценявани области на политиката за законодателни и регулаторни действия на ЕС, въпреки че имат голямо цялостно въздействие върху околната среда и климата.
ЕАОС отчете увеличение на изкуствените повърхности, като градове или индустриални паркове, със 70% през последните две десетилетия.
Тази загуба на естествена земя, включително земеделски земи и пасища, които могат да се използват за селскостопански практики, идва за сметка на влажните зони, които представляват някои от най-крехките екосистеми в Европа.
„Имахме два опита за политика за земи и почва преди, но и двата не се осъществиха. Подобна политика все още липсва в ЕС “, каза Бруинсккс.
Друга критична пропаст в неотдавнашното разработване на политики в ЕС, според Бруинсккс, е липсата на цялостен подход към хранителните системи, тъй като акцентът беше насочен главно към частта на хранителната верига на селскостопанското производство.
В този смисъл обявяването на стратегията „Farm to Fork“, новата дългосрочна и интегрирана политика в областта на храните, предложена от новия председател на Комисията Урсула фон дер Лайен, е стъпка в правилната посока
Моментна Снимка
От 1990 г. спадът на видовете птици е около 6%, но що се отнася до птиците в земеделските земи, тогава се увеличава до 32%.Този показател за намаляващ вид се използва от ЕАОС, за да покаже наличието на неустойчиви селскостопански практики, които се свързват със субсидиите по ОСП и използването на пестициди, както и с увеличаващото се въздействие върху изменението на климата и върху земята.
„И това е само моментната снимка“, казва Бруинсккс, който спомена също подобна тенденция за тревни пеперуди и опрашители, които отбелязват почти 40% спад от 1992 г.
Опрашителите са изключително важни, тъй като хранителна система зависи много от естественото опрашване. Те обаче страдат поради комбиниран натиск, свързан най-вече с използването на земята и селскостопанските практики, по-специално използването на неоникотиноидни пестициди.
Европейската агенция по околна среда също започна да разглежда как изменението на климата оказва влияние върху състоянието на местообитанията в Европа, забелязвайки, че само около 16% от европейските местообитания са в добро екологично състояние.
Те заключават, че като цяло местообитанията в Европа са главно в неблагоприятно състояние и това е свързано с комбинирания натиск от замърсяване, фрагментация на ландшафта, селскостопански практики, изменение на климата, които са основните двигатели на тези тенденции.
Източник: euractiv.com
Целият доклад можете да видите тук : Състояние на околната среда в Европа през 2020 г.: неотложна промяна на посоката, за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, обрат в процеса на влошаване и осигуряване на бъдещ просперитет