Бюджетът на ЕС за 2020 г. ще отговори на нуждата от повече средства за климата и за инвестиции в устойчиви технологии, заявява докладчикът на Парламента.

Моника Холмайер (ЕНП, Германия) подготви проекта на позиция на Парламента за бюджета. Тя обясни вижданията си в интервю.

Как бихте представили своето предложение за бюджета за 2020 г.?

Основният приоритет за Парламента е борбата с промените в климата, като ние съчетаваме този въпрос с възможностите за създаване на нови работни места и засилване на конкурентоспособността на икономиката. Искахме да отправим ясно послание, че Парламентът желае да даде значим принос за иновациите, изследванията и новите „зелени“ технологии с бюджета за следващата година.

Също така искаме да подкрепим дигитализацията, защото за изследвания в областта на климата се нуждаем от добри дигитални приложения. Дигитализацията ни помага не само за целите за климата, но и подобрява възможностите за изследвания на тежки болести или на по-ефективни методи на земеделие. Искаме да осигурим средства на университетите и институтите, които провеждат подобни изследвания и си сътрудничат успешно с индустрията.

Друга важна насока, свързана с климата и околната среда, е успешната програма LIFE+. Трети стълб е политиката за развитие, с която искаме да намалим бедността, но също така да обърнем внимание на проблеми като пластмасата в океаните и изхвърлянето на отпадъците. С нашия бюджетен инструментариум можем да подкрепим използването на възобновяеми източници на енергия и да помогнем за решаването на проблема с достъпа до устойчиви видове енергия.

Вие добавихте 2 млрд. евро към предложението на Комисията за разходи за климата за 2020 г. Ще бъде ли това достатъчно, за да достигнат разходите, свързани с климата, целевото ниво от 20% от бюджета за 2014-2020 г.?

Не, няма да достигнем целта, защото през 2014 г. делът на разходите, свързани с климата, беше под 14% и през следващите шест години не успяхме да компенсираме разликата. Въпреки това моето предложение за 2020 г. е дял, който е явно над целта от 20%. Смятаме, че младото поколение има правото да ни каже по отношение на климата: „Моля, направете нещо, и то бързо, а не само да обсъждате какво бихме могли да направим“.

Бихме искали също така да увеличим финансовата подкрепа за успешната Инициатива за младежка заетост. Нивото на безработицата сред младите хора намалява и програмата помага те да си намерят работа. Желаем и увеличаване на финансирането за „Еразъм+“, за да дадем възможност на младите хора да учат в чужбина.

Какви са предизвикателствата, които очаквате при преговорите със Съвета относно бюджета?

Това е последната година от настоящата многогодишна финансова рамка. Някои страни нетни платци искат орязване на бюджета, а други държави членки биха искали да видят повече пари за кохезионна политика или за земеделие. В същото време се случва Брекзит и ние не знаем как ще се развият нещата след 31 октомври. Все още се надявам, че всичко ще се развие гладко с Брекзит. Цената на един твърд Брекзит за ЕС би била 11 млрд. евро до края на настоящата финансова рамка (2020 г.) – нещо, което трябва да се опитаме да избегнем.

Какво ще се случи с бюджета на ЕС в случай на Брекзит без споразумение?

Ние сме подготвени, Великобритания не може да ни постави под натиск. Ако има твърд Брекзит, ще трябва да преразгледаме бюджета. Но ние вече знаем, че изследователските екипи във Великобритания искат да продължат своите проекти и сътрудничеството си с ЕС. Мисля, че в крайна сметка Великобритания ще дава своя принос към много програми, например в областта на сигурността и земеделието. Има много области, в които те искат да бъдат част от ЕС, така че парите ще дойдат отново в бюджета на ЕС, както се случва с Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и други страни. В същото време Парламентът иска да заяви ясно, че е неприемливо една страна да напусне ЕС и да получи по-добри условия, отколкото като страна членка.

Европейският парламент ще гласува позицията си за бюджета за 2020 г. по време на пленарното заседание в Страсбург на 23 октомври.

Източник: europarl.europa.eu