Скандални схеми за източване на европейски субсидии с фалшиво деклариране на площи със зеленчуци и тотално блокиране на програмата за развитие на селските райони, където одобряването на проектите изоставаше с година и половина – практика, нечувана в рамките на Европейския съюз. Такова беше наследството, оставено от предишното ръководство на фонд „Земеделие“ в средата на юли, когато управлението се смени и министър Десислава Танева повери поста изпълнителен директор на бившия кадър на ведомството Васил Грудев. И макар че стоте дни за отчет още не са минали, Синор.БГ потърси за интервю новия изпълнителен директор, който представи екшън плана за работа във ведомството.

– Г-н Грудев, проверките по обвързаната подкрепа приключиха и фермерите живо се интересуват колко фиктивни площи са заявени с цел получаване на субсидии?

До миналата година проверките по обвързаната подкрепа се проверяваха въз основа на подадените отчетни документи за реализация на продуктите от стопаните. Но след сигналите от различни краища на страната по достоверността на тези отчетни фактури променихме системата за контрол, като увеличихме теренните проверки – и то върху 20 % вместо върху законово установените 5 процента от заявените площи.

Резултатите от проверките за жалост не са добри, затова фермерите трябва да знаят, че няма да получат субсидии за тези площи. Най-големите разминавания установихме в областите Хасково, Пловдив, Плевен и Благоевград. В Хасковско най-много несъответствия имаше при краставиците, където при заявени 2 744 декара не открихме и един „жив зеленчук“. Следва лукът, където фалшивите декари бяха 1 520. Нарушение открихме и при пъпешите – с 1 037 празни декари. А също и при доматите – с 542 дка тревясало поле.

В област Пловдив най-честите нарушения бяха при доматите, картофите и пипера. Проверките показаха липсващи домати върху 2 368 дка, картофи – върху 470 дка и пипер – с 530 дка. В Плевенско най-много са нереално заявените насаждения с домати – 1 240 дка празни градини. А в Благоевградско бяха наблегнали на картофите, където липсващите зеленчуци бяха с 850 дка.

Или, ако обобщим – от 541-те кандидати, подали заявления за обвързана подкрепа, не открихме засадени култури върху цели 11 хиляди декара.

– При това положение ще увеличите ли процента на проверките от следващата година?

На практика тази година контролът достигна 50 на сто от заявените площи. Защото освен 20-те процента на база „риск анализ“ съвместно с колегите от министерството на земеделието и общинските земеделски служби ние направихме проверки върху още 20%. Сигналите от страната бяха много, така че общо проверихме почти половината от площите със зеленчуци, което като обем беше значителна работа.

– На какъв етап е справянето с втория наследен проблем – този със усвояване на средствата по ПРСР?

По отношение на изоставането в Програмата за развитие на селските райони, ще разделя процеса на два етапа – забавяне в договарянето на проектите, което се случи при доста от мерките, и забавяне в разплащането. В средата на юли, когато поех поста, заедно с министерството на земеделието направихме цялостен анализ за това как се движи разплащането по програмата. Установихме, че има сериозна опасност от загуба на средства в края на 2019 г. и затова предприехме доста необичаен ход, който не беше прилаган до този момент. А именно – за първи път решихме да преведем площните мерки от ПРСР в края на годината вместо през следващата, както беше досега. Става въпрос за компенсаторните плащания за необлагодетелстваните райони – планински и различни от планинските, които се финансират бюджетно от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Целта е да стопим забавянето по изпълнението на ПРСР.

Втората предприета от нас важна стъпка беше да ускорим разплащането по вече подадени проекти за всички мерки. Към днешна дата общо изплатените средства по основните мерки от програмата са 1 011 398 000 лева. От тях парите, които успяхме да разплатим за по малко от три месеца – от средата на юли до средата на октомври, са 123 милиона лева. Което процентно означава, че сме разплатили повече от 11% от всички средства, платени от началото на действието на програмата досега.

– Най-тежко беше изоставането по частните инвестиционни мерки 4,1 и 4,2. На какъв етап е тяхното одобрение?

Ако погледнем списъка с проектите, които чакат одобрение – това са четири страници, като най-многобройни в момента са проектите на местните инициативни групи МИГ, тъй като там в момента забавянето е най-голямо до момента. По отношение на частните проекти по 4,1 имаме вече са внесени за разплащане 81 проекта, а по 4,2 – 30 проекта. Когато поех поста, имаше натрупани над 400 проекта по 4,1 и още толкова по 4,2, които чакаха одобрение. Затова ускорихме работата, така че платените средства вече са 123 млн. лв.

По отношение на договарянето, където също заварихме огромно забавяне и то при мерки, по които не би трябвало то да се допуска, за мен най-важно беше да приключим с депозираните предложения по подмярка 6,1 за млади фермери. Цялата дирекция „Договаряне“ спря да се занимава с всички останали проекти, така за 20 дни стопихме изоставането и подписахме всички договори с кандидатите по тази подмярка. Успяхме приоритетно да одобрим 880 проекта за 22 милиона евро. Същото се отнася и за подмярка 4,2, където по втория прием имаше повече от 14 месеца забавяне. Там преди няколко седмици одобрихме 153 проекта и така затворихме и този прием, договаряйки 130 процента над бюджета. Това наддоговаряне ще стане реалност благодарение на икономисани средства от първия прием по тази мярка, които ще прехвърлим. Окончателното решение за това ще бъде гласувано на предстоящия комитет по наблюдение на ПРСР, насрочено за началото на ноември.

– Къде ще съсредоточите усилията си след изчистването на това забавяне?

Активно се работи в момента по одобряването на проектите по подмерки 6,4 – инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности. Одобряват се също и предложенията на кандидатите по подмярка 4.1.2 – инвестициите за земеделските стопанства по тематичната подпрограма и горските мерки. Очаквам до края на ноември да изчистим и това забавяне, като одобрим и договорим внесените проекти. С това ще започнем вече работа на чисто.

– Производители на плодове и зеленчуци изразиха сериозното си недоволство от прилагането на мярка 9, където редица групи и организации, създадени през 2016 и 2017 г., получиха плащания само за последната година. Колко са одобрените проекти за групи и организации на производителите?

Там приключи един прием, по който са подадени 38 проектни предложения. От тях към момента са одобрени 23, с които имаме сключени договори на стойност малко над 6,5 милиона евро. Подпомагат се само групи и организации на производителите, които отговарят на изискването за малки и средни предприятия и са официално признати до края на 2020 г. На база на целия прием имаме няколко групи под черта, за които също ще осигурим финансиране. Заедно с министерството на земеделието решихме да пренасочим малко над 1 милион евро, икономисани от други мерки, за да удовлетворим всички кандидати. И това решение се очаква да бъде гласувано на предстоящия комитет по наблюдение на ПРСР през ноември. Решили сме да отворим допълнителни целеви приеми и за подмярка 4,1 за животновъдните стопанства, които пострадаха в различните епизоотични кризи през последните две години.

– Компенсации за кои болести предвиждате – африканската чума (АЧС) и птичи грип?

Не само. Освен за пострадалите свинеферми планираме да отпуснем средства за птицефермите, пострадали от птичия грип, както и за овцевъди и козевъди, където миналата година за първи път имаше огнища на чума по дребните преживни животни.

– Какъв бюджет ще заделите за този целеви прием и кога ще го отворите?

Планът е до края на годината да пуснем целевия прием по 4,1 за свиневъди, птицевъди и овцевъди. Все още изчисляваме бюджета, тъй като там вървим по обратния път. Анализираме броя на стопанствата, пострадали от различните епизоотии в рамките на последните 24 месеца. Въз основа на това ще одобряваме само проекти, насочени единствено за покриване на инвестиции в биосигурност, така че в бъдеще да могат да предпазват стопанствата си от подобни зарази. Всички си даваме сметка, че стихването на интензитета на болестите не трябва да ни успокоява – особено при африканската чума, защото при повишаването на температурите през следващото лято вирусът би могъл да се върне под някаква форма. Именно затова имаме необходимост от насочване на целеви средства по 4,1. Прогнозно смятаме, че този прием ще се вмести в бюджет около 20 милиона евро, но е рано категорично да посочим размера на подпомагане.

– А дали предвиждате и други компенсации за покупка на животни?

Освен тази помощ за биосигурност по подмярка 4,1 имаме идея да подпомогнем фермерите и за покупка на стада. Заедно с министерството на земеделието смятаме да отворим нова мярка 5 от ПРСР, несъществувала до момента. В етап на начални преговори за съгласуване сме и с Европейската комисия. Целта е да се финансира репопулацията в тези животновъдни стопанства, които пострадаха от епизоотията. Освен ние в етап на проучване са и колегите в Румъния, където АЧС също нанесе големи загуби за фермерите.

– Колко са одобрените проекти за енергийна ефективност, защото междинната оценка показа минимален интерес към тези инвестиции?

Искам да направя разлика между възможностите за кандидатстване за проекти за енергийна ефективност като добив на енергия, която да се продава на енергийната ни система, както беше в предишната ПРСР, и сега действащите подмерки, където това подпомагане е за инвестиции при производството на ток или парно за нуждите на самото стопанство. Отговорно мога да заявя, че по мерките 4,1 и 4,2 огромният процент от инвестициите са свързани и с енергийна ефективност. Но когато се отчитат индикаторите за изпълнение на отделните параметри по програмата, то липсата на подобен отчет се дължи на характера на тази смесена същност на проектите.

Когато проверяваме проект в обхвата на двата индикатора – „конкурентност на стопанствата и „енергийна ефективност“, и ако по него преобладаващ фактор има конкурентоспособността, тогава целият проект се отчита в това направление, а не в енергийната ефективност. Затова при отчета на сухите числа в междинната оценка на ПРСР излиза, че енергийни проекти няма. А това не е така – почти няма проект и по 4,1 и по 4,2, който в част от себе си да не изпълнява цели, свързани с енергийната ефективност. Този проблем сме го съгласували и с Европейската комисия и няма проблем.

Ако трябва да обобщим, от общо договорираните 1 417 проекта по подмярка 4,1 за инвестиции в стопанствата цели 537 предложения включват и дейности за енергийна ефективност. По отношение на преработвателната подмярка 4.2 само от първия прием, където са договорени 265 проекта, при 167 се изпълняват и дейности за енергийна ефективност. Вторият прием в момента е в процес на договаряне, но и там ще отчетем изпълнение на цели за ефективност при ползването на енергия.

– А по отношение на животновъдите, които преработват оборския тор и го превръщат в енергия?

Проектите там са много малко, но причината е в това, че подобна инвестиция е много тежка за изпълнение. Превръщането на животински или растителни отпадъци в енергия изисква сериозна инвестиция. В новата ПРСР предоставихме възможност за инвестиции при преработка на растителните отпадъци в пелети или друга енергийна форма, но поради сложността й интерес към подобни проекти няма.

– Кога ще заработи обещаният от вас електронен кол център за връзки с фермерите – предвид сроковете за обществените поръчки би трябвало да сте готови със заданията?

Стартирахме електронната комуникация с производителите тестово с разпращането на уведомителните писма по директните плащания преди един месец – за първи път това стана през интернет. И сме изключително доволни, защото вече разполагаме с официална връзка с голяма част от нашите клиенти, финансирани по линия на схемата за единно плащане на площ. От общо 65 хиляди от най-активните земеделски производители постоянна връзка имаме с 26 хиляди от тях. Тук не включваме тютюнопроизводители и дребните земеделски производители, където не гоним подобен ефект. Затова можем да кажем, че една трета от активните фермери вече са обхванати от електронната връзка.

Вторият етап ще включва изграждането на цялата система, така че да има електронна връзка с всичките 65 хиляди земеделски производители. Преди седмица създадохме работна група, която изработва архитектурата на бъдещата система. Месец преди това изчиствахме концепцията, като обясних какво точно искаме да постигнем с този кол център. Сега сме в етап, в който използваме наличния ресурс от експерти по всички системи, които управляваме. В бъдеще ще се наложи и допълнителен софтуер за някои от етапите. В началото бях фиксирал период от 9 месеца за създаване на кол центъра, така че при сегашните темпове на подготовка си мисля, че до половин година бихме могли да приключим.

Източник: Sinor.bg