В Съобщение от 1 септември, ЕК препотвърди ангажимента на ЕС за ускорена амбиция за климата.

Подготвяйки се за срещата на върха на ООН в Ню Йорк на 23 септември ЕК припомни, че Европейският съюз е начело на глобалните действия в областта на климата, като преговаря за приобщаваща международна рамка, за да отговори на това предизвикателство, а във вътрешен план действа с единство, бързина и решителност.

ЕС предприе конкретни действия зад ангажиментите си по Парижкото споразумение, в съответствие с приоритета на Комисията Юнкер за създаване на Енергиен съюз с перспективна политика за изменение на климата. Европейският съюз е първата голяма икономика, която въведе правно обвързваща рамка за изпълнение на своите обещания в рамките на Парижкото споразумение и успешно преминава към икономика с ниски емисии с оглед постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.

Амбициозните действия в областта на климата се радват силна подкрепа. Според последния публикуван специален Евробарометър (проучвания на общественото мнение възлагано от европейските институции от 1973 г. насам ), 93% от европейците смятат, че изменението на климата е сериозен проблем. Освен това ЕС и неговите държави членки (ДЧ), верни на своя научно обоснован ангажимент за многостранни действия, активно се подготвят да представят до началото на 2020 г. дългосрочна стратегия за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г., както е предложено от ЕК.

Комисията  представи визията си за просперираща, модерна, конкурентоспособна и климатично неутрална  икономика през ноември 2018 г., а голяма част от ДЧ одобриха тази визия през юни 2019 г. Според Евробарометър 92% от европейците подкрепят постигането на неутрален климат на ЕС до 2050. Съгласно Парижкото споразумение, всички страни трябва да представят дългосрочна стратегия до 2020.

За по- подробна информация вижте Приложението.

Приложение

Европейският съюз продължава да e начело на глобалната борба срещу изменението на климата

Предистория

  • ЕС има най-пълната и амбициозна законодателна рамка относно действията в областта на климата и успешно преминава към икономика на ниски емисии, като се стреми към климатичен неутралитет до 2050 г. Между 1990 и 2017 г. емисиите на парникови газове бяха намалени с 23%, докато икономиката нарасна с 58%.
  • ЕС вече е постигнал и надхвърлил поставените си за 2020 г. цели за намаляване на емисиите на парникови газове и е завършил изготвянето на своята уникална обвързваща законодателна рамка, която ще позволи да се преизпълнят целите за 2030 г. по отношение на климата. В същото време, от 2013 г. насам Стратегията за адаптиране на ЕС насърчава национални, регионални и местни действия за адаптация.
  • Съзнавайки, че европейските емисии съставляват само около 9% от глобалните, ЕС продължава да надгражда своите усилия. Сътрудничеството, финансово и техническо, е насочено към всички страни партньори. ЕС остава световен водещ донор на помощ за развитие и най-големият донор в света за финансиране на действия за климата. С предоставянето на над 40% от световните публични финанси за климата, ЕС и неговите държави-членки имат повече от удвоен принос в сравнение с този от 2013 г., надхвърлящ 20 милиарда евро годишно.

Силна подкрепа от гражданите

  • Преди срещата на върха на ООН по въпросите на климата Европейската комисия проведе специален Евробарометър за климатичните действия и енергетиката, който показва, че във всички ДЧ на ЕС гражданите в голяма степен подкрепят тези действия и искат ЕС и националните лидери да увеличават своите амбиции в това отношение, като укрепват енергийната сигурност на Европа.
  • Евробарометърът показва, че 93% от европейците смятат, че изменението на климата е „сериозен проблем“, а 79% го разглеждат като „много сериозен проблем“. В сравнение с последния Евробарометър през 2017 г., климатичните промени изпреварват международния тероризъм, тъй като се възприемат като втория най-сериозен проблем днес пред света, след бедността, глада и липсата на питейна вода.
  • Делът на европейските граждани, предприели лични действия за борба с изменението на климата, има увеличение във всички ДЧ на ЕС до средна стойност за ЕС от над девет от десет граждани (93%). Резултатите от Евробарометър също така показват изискване към националните правителства да засилят собствените си цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия (92%) и да се предостави повече публично финансиране за възобновяемата енергия (84%). Голямо мнозинство от европейците (72%) считат, че намалението на вноса на енергия ще има положително въздействие върху икономиката и енергийната сигурност, а 92% считат, че ЕС трябва да осигури достъп до енергия за всички граждани на ЕС.

 

Източник: МЗХГ