Направете храната нещо повече от стока за потребителите, призова група от водещи научни съветници в публикуван нов независим експертен доклаклад „Към устойчива хранителна система“ (ориг. англ. „Towards a Sustainable Food System“). Отношението към храната трябва да бъде като към общо благо, вместо към обикновена потребителска стока, като устойчивостта трябва да бъде в основата на определяната политика.

Такова е мнението на група от експерти – главни научни съветници, изразено в доклада „Към устойчива хранителна система“, на които е възложено от Европейската комисия (ЕК) да изследват как системата може да бъде направена напълно устойчива. Председател на групата е проф. Карина Кескитало (преподавател по политически науки в департамента по география към университета Umeå).

Докладът „Към устойчива хранителна система“ е публикуван на 20 май, като един от документите, придружаващи публикуването на стратегията „От фермата до трапезата“. Според научните съветници екологичната, социалната и икономическата устойчивост трябва да бъде „централна цел на всички политики, които имат отношение към храните“.

Експертите оспорват приетото всеобщо схващане на повечето хора, които са част от системата за производство на храни, че храната е средство за търговия, чиято стойност „се определя от пазарната цена“. На храната се гледа като на стока и целта на системата за производство на храни е да увеличи производството (по-специално на храни, богати на калории), „докато в същото време, се минимизират разходите“.

Съветниците призовават за изготвяне на интегрирана стратегия за производство на храни, като обясняват, че в момента „все още е водещ подходът, при който отделните дирекции на ЕК разглеждат поотделно различните компоненти за производство на храни“. Разработването на стратегията и политиката „трябва да започне от еднакъв набор балансирани екологични, социални цели за устойчивост, което да промени подхода в момента към политиките за храни“. Като пример за тяхното разбиране, експертите казват, че „свръх консумацията и недохранването не трябва да бъдат разглеждани от политиците единствено от гледна точка на общественото здраве“, а да се разглеждат също като „хранителен отпадък, който застрашава околната среда“, както и като „форма на хранителна несигурност“, придружена от икономически проблем, „вследствие на спад в производителността“.

Прилагането на цялостен подход би означавало „допълнителна увереност, че инициативи или дейности, насочени към устойчивото производство на храни в дадена област на политиката, няма да противоречат или застрашат инициативи или дейности, насочени към устойчиво производство на храни в друга област на политиката“. Вследствие на това, политиките, които имат отношение към храните „биха били разработвани заедно, като се основават на единна стратегия, която се базира на основата цел за постигане на устойчивост“.

Експертите настояват също Комисията да „поеме водеща роля и да подкрепи трансформацията на политиките за храните на глобално, европейско, национално, регионално и местно ниво“. Авторите на доклада подчертават, че е необходимо политиката да се фокусира върху производителите на храни и потребителите. Те се аргументират с това, че докато производителите и потребители са най-големите групи от участниците в цялата система на храните, в същото време те имат изключително малко възможности за въздействие върху самата политиката, въпреки че политиките са насочени предимно към тях. Преработвателите и търговците на дребно оказват много силно влияние върху решенията на производителите и потребителите, което „налага по-голям фокус на политиките за производство на храни върху тях “.

Източник: ruralnet.bg