Германия пое председателството на Съвета на ЕС на 1 юли, ще се стреми да постигне  споразумение по реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) до октомври 2020 г.

„Ние спешно се нуждаем от следващата стъпка да бъде приемането на новата ОСП  през октомври“, каза Юлия Кльокнер министър на прехраната и земеделието по време на последното заседание на министрите под хърватското председателство.

Германското правителство ще се стреми към „общ подход“ на Съвета. На тази основа ще започнат неформални тристранни разговори с Европейския парламент и Комисията. Предложенията за реформа на ОСП  се забавят от  две години, докато се дискутират въпроси относно новата „зелена архитектура“, значението на мерките за опазване на околната среда и климата. В същото време се обсъжда новия модел за изпълнение, който предоставя на държавите членки повече правомощия при вземането на решение за разходите, повече гъвкавост в рамките на ОСП. Дипломат от ЕС определи предложения график  от Германия като „много амбициозен“ и добави, че никой няма да се подпише за общ подход, докато няма яснота по бюджета на ЕС. Окончателна сделка по ОСП е възможна едва след като ЕС финализира общата следваща седемгодишна многогодишна финансова рамка.

По време на шестмесечното  председателство, Германия ще се стреми към по-интензивни дискусии и  постигане на споразумение по зелената архитектурата.

Германският министър на прехраната и земеделието заяви, че има „тясна връзка“ между амбициите на следващата ОСП по отношение на околната среда и наскоро обявените от ЕК стратегии “От фермата до трапезата“  и Биоразнообразие 2030. Също така, тя призова да се дискутират целите за намаляване използването на торове и пестициди – съответно с 20 и 50 процента, заложени при двете стратегии доколко са „икономически осъществими“. Добави, че „имаме нужда от яснота относно изходните позиции на подобни намаления, предвид различните дейности, които вече са предприети от някои държави-членки“.

По време на германското председателство, федералният министър ще се стреми да даде по–голям приоритет на въпросите за етикирането на храните и  за хуманно отношение към животните, които са част от стратегията “От фермата до трапезата“.

Германският министър подчерта нарастващото значение на регионалните вериги за производство и доставка на храна. Според Юлия Кльокнер е грешно демонстрирането на потребителски национализъм, защото от една страна, става въпрос за местен патриотизъм, но е важно и сътрудничеството и свързаността на страните-членки, които заедно са по-силни.

Юлия Кльокнер настоя за задълбочена оценка на въздействието на двете стратегии „От фермата до трапезата“ и Стратегия за Биоразнообразие 2030 г.

Част от  природозащитниците изразиха несъгласие с изказването на г-жа Кльокнер. „Реалният риск за продоволствената сигурност и за оцеляването на нашето общество е планетарен срив на климата и колапс на биоразнообразието“, казва Ариел Брунер, старши ръководител на политиката в BirdLife Europe.

Основната цел е бързо постигане на споразумение относно фонда за възстановяване и бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Германия иска също така да постигне напредък по Зеления пакт за опазване на климата и по дигитализацията. Във външнополитически план акцентът е върху Африка и отношенията с Китай, както и върху бъдещото сътрудничество с Великобритания.

Приоритетите на германското председателство на Съвета са:

📌Преодоляване на пандемията от COVID-19; икономическо и социално възстановяване

📌По-силна и по-иновативна Европа

📌Справедлива Европа

📌Устойчива Европа

📌Сигурност и общи ценности

📌Силно присъствие на Европа на световната сцена

Депутати от различните политически групи в Европейския парламент  споделят своите виждания за перспективите пред германското председателство.

 Даниел Каспари(ЕНП) заяви: „Многогодишният бюджет за 2021-2027 г. и фондът за възстановяване ще определят дали ЕС ще излезе по-силен от кризата с коронавируса. Германското председателство и канцлерът Ангела Меркел могат да допринесат с опита и познанията си по европейските въпроси – един добър знак за намирането на решение в спорните и трудни дискусии“. Според него Берлин също така може да даде тласък за успеха на преговорите с Великобритания.

Йенс Гайер (С&Д) отбеляза потенциал за положителни промени вследствие на кризата: „Силното предложение на федералното правителство за фонд за възстановяване е възможност да направим Европа по-справедлива, по-социална и по-устойчива. В синхрон с Европейския зелен пакт фондът за възстановяване трябва да насърчава устойчивите инвестиции във възобновяеми източници на енергия и дигитализация. Фактът. че регионите в нужда следва да получават безвъзмездна помощ вместо само заеми, е важна стъпка към една силна Европа“.

„Европа се нуждае от смелост, за да започне да изгражда наново“, каза заместник-председателят на Парламента Никола Беер (Обнови Европа). „Успехът на Германия ще бъде оценяван освен всичко друго и по това дали може да задейства икономическото възстановяване, основано на иновациите и малките предприятия“. По отношение на Брекзит тя изрази надежда, че ще бъде постигнато споразумение. ЕС следва „най-сетне да реализира геополитическите си стремежи с общ външен глас за мир, разоръжаване, права на човека и търговия и с преодоляване на вътрешната блокада по политиките за предоставяне на убежище и миграция“.

За Свен Гиголд (Зелени/ЕСА) опазването на климата продължава да бъде приоритет: „Климатичната криза не си е взела почивка заради коронавируса. Затова германското председателство на Съвета трябва да стане председателство за климата във времето на коронавируса. По време на председателството трябва да приключим преговорите за законодателния акт на ЕС за климата, който да включва подобрени цели за намаляване на парниковите газове“.

Председателството би могло да „положи фундамента на един Европейски съюз, основан на солидарността“, заяви Мартин Ширдеван, съпредседател на групата на ЕОЛ/СЗЛ. „Всеки един би следвало да даде справедлив принос за социално-икономическото възстановяване. Това означава въвеждането на данък на дигиталните компании, всеобхватен данък върху финансовите транзакции и еднократен данък богатство за супербогатите“.

По време на председателството Германия ще работи в сътрудничество с Португалия и Словения – следващите държави, които ще поемат ролята.

Източник: Ruralnet.bg