Системите за храна и селско стопанство са централни за благосъстоянието на човечеството. Когато се обмисля продоволствената сигурност тези системи са необходими не само за осигуряване на безопасна, здравословна храна, но и за поминък и доходи на голям брой земеделски производители. Същите тези системи са неразделна част от развитието на селските райони и икономиката.

Основна цел на продоволствената сигурност е производството на зърнени култури по целия свят, за да отговори на нарастващото търсене на храна, храна за животни и биогорива. В ЕС сектора на зърнените култури възлиза на около 11% от общата стойност на производството на селскостопанска продукция през 2016 г., на трето място в линията след зеленчукопроизводството и сектора на млякото.

Той е важен сектор за много държави-членки, особено за северните, където е добре развит. Всички държави-членки произвеждат някаква комбинация от зърнени култури. Секторът на зърнените култури в ЕС е изправен пред предизвикателства не само структурно, но и финансово и климатично.

Развитията в политическата рамка, видно от новите предложения за обща селскостопанска политика (ОСП), както и напредъкът в научните и технологични сфери, като растениевъдството и дигитализацията, насочват пътя към по-голяма ефективност. И все пак секторните предизвикателства си остават  много.

Процесът на реформиране на ОСП за периода след 2020 г. обещава нов модел за доставка и стратегически планове, който е и отклонение от познатото.

Световните селскостопански пазари са изправени пред нови несигурности, които от страна на предлагането включват регулаторни отговори на новите техники за растениевъдството и  отговори  на нарастващата вероятност от екстремни климатични събития.

Всички тези предизвикателства ще повлияят на рентабилността и жизнеспособността на сектора.

 

Целия документ на European Parliamentary Research Service можете да видите ТУК.

 

Източник: europarl.europa.eu