ОСП – Минало – Настояще – Бъдеще

Знаете ли, че?

  • Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС съществува вече над 50 години. Тя е една от най-старите политики на ЕС, която подпомага земеделските производители и гарантира продоволствената сигурност на Европа.
  • Към края на 2017 г. пряко заетите в селското стопанство на Европейския съюз, са около 9.1 милиона човека. Селското стопанство, хранително‑вкусовата промишленост и свързаните с тях търговия на дребно и услуги, взети заедно, осигуряват около 44 милиона работни места в ЕС.
  • Селското стопанство, хранително‑вкусовата промишленост и свързаните с тях търговия на дребно и услуги, взети заедно, осигуряват около 44 милиона работни места в ЕС.
  • Почти всеки пети работещ българин /или около 20 процента от активното българско население на възраст 15-64 г./, е бил зает c някакъв вид дейност в селското стопанство.
  • Чрез политиката за качество на ОСП ЕС осигурява редица мерки, чрез които подпомага производителите да доразвиват репутацията за високо качество на европейските продукти.
  • 78 % от българите се съгласяват, че ОСП е от полза не само за земеделските стопани, а и за всички граждани на ЕС.

МИНАЛО

 

В продължение на повече от 50 години общата селскостопанска политика (ОСП) е най‑важната обща политика на Европейския съюз (ЕС). Заложените в Римския договор основни цели на ОСП запазиха своята значимост и актуалност през годините. Самата ОСП обаче претърпя развитие и курсът на реформи, въведен в началото на 90-те години на XX век, доведе до нова структура на политиката, която отразява променящите се социално‑икономически, екологични и политически условия, оказващи въздействие върху селското стопанство на ЕС, както и до промени в селскостопанския сектор, сектора на храните, горското стопанство, а също и в селските райони.

Вижте повече

Важни дати за ОСП

1957 г.    Договорът от Рим изгражда Европейската икономическа общност (предшественик на днешния ЕС), между шест западноевропейски държави. ОСП е предвидена като обща политика, чийто цели са да осигури храна на достъпни цени за гражданите на ЕС и добър стандарт на живот за селскостопанските производители.
1962 г.  Създава се общата селскостопанска политика (ОСП)! Същността на политиката е предлагането на добри цени за селскостопанските производители. С всяка изминала година селскостопанските производители произвеждат все повече храна. Магазините са пълни с храни на приемливи цени. Постигната е целта за обезпечаване на продоволствената сигурност.
70-те и 80-тегодини на ХХ век Управление на доставките. Селското стопанство е толкова продуктивно, че произвежда храна повече от необходимото. Излишъците се съхраняват, което води до натрупването на „планини от храна“. Предприемат се специфични мерки за адаптиране на продукцията към нуждите на пазара.
1992 г.  ОСП сменя акцента от подпомагане на пазара към подпомагане на производителите. Ценовата подкрепа е намалена и се заменя с преки плащания на помощи на селскостопанските производители. Те се насърчават да полагат повече грижи за околната среда. Реформата съвпада със срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 г., където се лансира принципа за устойчиво развитие.
Средата на 90-те години на ХХ векОСП поставя по-голям акцент върху качеството на храните. Политиката въвежда нови мерки за подпомагане на инвестициите в селското стопанство, обучението, подобрената преработка и маркетингът. Предприети са стъпки за запазване на традиционните и регионалните храни. Приложено е първото европейско законодателство за органично селско стопанство.
2000 г. ОСП се фокусира повече върху икономическото, социалното и културното развитие на селските райони в Европа. В същото време започналите през 90-те години реформи продължават за създаване на по-пазарно ориентирани селскостопански производители.
2003 г.Реформата в областта на ОСП прекъсва връзката между субсидии и производство. Селскостопанските производители са по-пазарно ориентирани и получават подпомагане на доходите, обусловени от специфичните пречки на селското стопанство в Европа. В замяна на това те трябва да спазват стандарти, свързани с безопасността на храните, околната среда и хуманното отношение към животните.
Cредата на първото десетилетие на ХХІ векОСП е отворена за света. ЕС става най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни в световен мащаб, като внася повече от Съединените щати, Япония, Австралия и Канада, взети заедно. Според споразумението, за „всичко освен оръжия“ ЕС предлага свободен достъп до пазара си на всички най-слабо развити страни. Нито една друга развита страна не е предоставяла такава откритост, обвързване и реален достъп до пазара на селскостопанските производители от развиващите се страни.
2007 г.  Броят на лицата, занимаващи се със селско стопанство в ЕС, се удвоява вследствие на присъединяването на 12 нови държави през 2004 и 2007 г. Осемнадесет години след падането на Берлинската стена Европейският съюз е във формат 27 държави-членки и наброява над 500 милиона граждани. Променят се селското стопанство и селските райони на ЕС.
2011 г.  Нова реформа на ОСП, имаща за цел укрепване на икономическата и екологическата конкурентоспособност на селскостопанския сектор, насърчаване на новаторството, борба с изменението на климата, стимулиране на трудовата заетост и растежа в селските райони.

 

 

НАСТОЯЩЕ

 

При оформянето на общата селскостопанска политиката за настоящия програмен период (ОСП 2014-2020г.) през 2013 г. е осъществена и друга важна реформа. Макар че основната цел на тази реформа е да се отговори на динамичните предизвикателства пред селскостопанския сектор, ОСП е изменена също така, за да може в по‑голяма степен да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Вижте повече

ОСП съставлява голяма част от общите разходи на бюджета на ЕС, които се изразходват по три различни начина:  

1) Подпомагане на доходите на земеделските стопани и помощ за постигане на съответствие с устойчивите селскостопански практики: земеделските стопани получават директни плащания, при условие че отговарят на строги стандарти по отношение на безопасността на храните, опазването на околната среда и здравето на животните и хуманното отношение към тях. Тези плащания представляват около 60 % от бюджета на ОСП. Според реформата от 2013 г., 30 % от директните плащания ще бъдат свързани с постигането на съответствие от страна на европейските земеделски стопани с устойчиви селскостопански практики, които са благоприятни за качеството на почвите, биологичното разнообразие и околната среда като цяло ( като диверсификация на културите, поддържане на постоянно затревени площи и поддържане на екологично насочени площи в стопанствата).

2) Мерки за подкрепа на пазара: тези мерки са под формата на разпоредби, осигуряващи защитна мрежа, и главно се прилагат, когато е налице тенденция към дестабилизиране на пазарите поради неблагоприятни условия. Плащанията за такива мерки представляват приблизително 15 % от бюджета на ОСП. Мерките за подпомагане на доходите и за подкрепа на пазара представляват т.нар. „първи стълб“ на ОСП.  

3) Програми за развитие на селските райони (ПРСР): тези програми се базират на задълбочен анализ на програмния район и на съвкупността от мерки, с които се цели да се помогне на земеделските стопани да модернизират своите стопанства и да станат по‑конкурентоспособни, да се опазва околната среда и да се допринесе за разнообразяването на селскостопанските и неселскостопанските дейности и жизнеспособността на селските общности. Тези програми представляват „вторият стълб“ на ОСП. Те са многогодишни, частично се финансират от държавите членки и възлизат на почти 25 % от бюджета на ОСП.  

Защо ни е нужна обща политика за развитие на селските райони?   Политиката за развитие на селските райони е от жизненоважно значение, като се има предвид, че в тях живее над 56 % от населението на 27-те страни от Европейския съюз (ЕС). Те представляват 91 % от неговата територия.   Благодарение на политиката на ЕС за развитие на селските райони тези части от територията на ЕС успяват да посрещнат множеството икономически, социални и екологични предизвикателства на 21-ви век. Наричана често „вторият стълб“ на ОСП, тази политика допълва системата за преки плащания за земеделските стопани и мерките за регулиране на селскостопанските пазари (т.нар. „първи стълб“). Политиката за развитие на селските райони споделя редица цели с другите европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).   Държавите членки и регионите изготвят своите програми за развитие на селските райони въз основа на потребностите си и включвайки поне четири от следните шест общи приоритета на ЕС:  

  • поощряване на трансфера на знания и иновациите в селското и горското стопанство и в селските райони;
  • повишаване на жизнеспособността и конкурентоспособността на всички видове земеделие и насърчаване на новаторски селскостопански технологии и устойчиво управление на горите;
  • насърчаване на организацията на хранителната верига, хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство;
  • възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство;
  • насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на преминаването към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското и горското стопанство и в сектора на храните;
  • насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

    За периода 2014—2020 г. са заложени три основни цели за ОСП, а съществуващите инструменти на ОСП трябваше да бъдат изменени с оглед изпълнението на тези дългосрочни цели на политиката:

  • ефективно производство на храни: да допринася за продоволствената сигурност чрез повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС, като същевременно предоставя средствата за решаване на предизвикателствата, свързани с нарушаването на пазара и функционирането на хранителната верига, с които секторът се сблъсква;
  • устойчиво управление на природните ресурси и действията, свързани с климата: да осигурява дългосрочната устойчивост и потенциала на селското стопанство в ЕС, като се опазват природните ресурси, от които зависи селскостопанското производство;
  • балансирано териториално развитие: да допринася за социално‑икономическото развитие на селските райони, като същевременно бъдат насърчавани подходящите условия за опазване на структурното многообразие в рамките на ЕС.

  Бюджетът на ОСП за периода 2014—2020 г. представлява около 38 % от общия бюджет на ЕС. Общият размер на разходите за ОСП за седемте години на настоящия програмен перод възлиза на 408,31 милиарда евро. По отношение на поетите задължения в бюджета на ОСП през 2020 г. следва да има намаление от около 15 % в сравнение с 2013 г.

БЪДЕЩЕ

 

Бъдещата Обща селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г. поставя пред себе си девет приоритетни цели:

  • подкрепа за устойчиви доходи;
  • подобряване на конкурентоспособността;
  • възстановяване на баланса на силите в хранителната верига;
  • борба с изменението на климата;
  • насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси;
  • опазване на биологичното разнообразие;
  • подкрепа за приемствеността между поколенията;
  • насърчаване на работните места и растежа;
  • осигуряване на високо качество на храните.
Вижте повече

На 1 юни 2018 г. Европейската комисия представи три законодателни предложения относно бъдещето на ОСП, чиято цел е да подготвят ОСП за бъдещето:

Предложенията на Комисията включват инициативи на равнище ЕС:

  • единен набор от цели на равнище ЕС за цялата ОСП, в който се посочва какво възнамерява да постигне политиката за земеделските производители, гражданите и климата;
  • обширен набор от различни видове интервенции, договорени на равнище ЕС, в който се установява какво държавите членки могат да правят с разпределените за тях средства;
  • на равнище ЕС ще бъде договорен общ набор от показатели за резултатите, за да се гарантира равнопоставеност при оценяването на ефективността на използваните мерки.

Всяка страна трябва да си изготви стратегически план за ОСП с конкретните нужди, като във всеки план ще се посочва как държавата членка ще използва финансирането по линия на ОСП, за да задоволи тези нужди, като се включват инструментите, които ще да бъдат използвани, и се определят конкретни цели. Всяка страна ще може свободно да избере конкретните мерки, които смята за най-ефективни предвид своите особености, въз основа на ясна оценка на нуждите си. 

Комисията предлага още и:

  • ограничения при директните плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро и задължително определяне на горна граница при плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) над 100 000 евро с цел по-справедливото им разпределяне;
  • по-нататъшно сближаване на равнищата на помощите за преки плащания между държавите членки;
  • нова „зелена архитектура“ на интервенциите, свързани с околна среда и климат и задължение за страните членки да заделят най-малко 30 % от своя бюджет за развитие на селските райони за мерки в областта на околната среда и климата, а 40 % от общия бюджет на ОСП ще бъде свързан с действия в областта на климата;
  • намаление на бюджета за обвързано с производството подпомагане на до 10 % (+ 2 % за протеинови култури) от средствата за директни плащания, а новост в списъка от сектори е включването на нехранителни култури с потенциал за замяна на фосилни материали в биоикономиката;
  • опростяване на програмите за развитие на селските райони чрез определянето на общи цели на равнище ЕС и предоставянето на държавите членки на повече гъвкавост да приспособяват действията към своите специфични нужди, с цел да се съхрани ефективността за целия ЕС на подпомагането на развитието на селските райони;
  • в програмите за развитие на селските райони се предлагат 8 широки области на интервенция, които да бъдат адаптирани за нуждите на и дефинирани от страните-членки, с което ще бъдат заменени съществуващите сега около 70 мерки и под-мерки;
  • увеличаване на дела на съфинансиране по ПРСР за държавите членки, което да им позволи да запазят амбициозните си инвестиционни цели в селските райони;
  • задължително програмиране на инструменти за управление на риска в ПРСР без минимални бюджетни изисквания;
  • различни инструменти за насърчаване приемствеността между поколенията;
  • възможност за прехвърляне на средства до 15% между стълбовете плюс допълнителни 15%+2% от Стълб I към Стълб II, съответно за околна среда/климат и за млади земеделски стопани и др.

Бюджетът за ОСП 2021—2027 г.

В предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. за ОСП са предвидени 365 млрд. евро (по текущи цени), представляващи 28,5 % от общия бюджет на ЕС. От тях:

  • 265,2 млрд. евро са за преки плащания;
  • 20 млрд. евро са за подпомагане на пазара (ЕФГЗ)
  • 78,8 млрд. евро – за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Освен това от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени 10 млрд. евро за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

Времева перспектива

Европейският парламент и Съвета, които са съзаконодатели в процеса, предстои да изготвят свои становища по трите предложения на Комисията за регламенти на ОСП за периода 2021—2027 г. Постигането през 2019 г. на споразумение за следващия дългосрочен бюджет се  очаква да осигури плавен преход между настоящия (2014—2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, както и предвидимост и непрекъснатост на финансирането.

Информационната кампания се изпълнява по Договор № AGRI 2018-0218, с финансовата подкрепа на Европейската комисия.

Цялата публикувана информация на сайта отразява единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

За връзка с екипа на проекта:

АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ  В БЪЛГАРИЯ /АЗПБ/

България

адрес: гр. София, пощ. код 1606

ул. „Владайска“, № 29, ет.1, офис 8

тел.: +359 2 951 62 65

е-mail: Georgieva@azpb.org

интернет страница на кампанията: http://osp.bg/